Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: mmka Категория: Лични дневници
Прочетен: 300079 Постинги: 97 Коментари: 227
Постинги в блога от Декември, 2010 г.

image      Мили Дядо Коледа,

Пише Ти едно момченце, което е само на 1 месец. Но това не значи, че още нямам своите желания, мечти и копнежи. А и преди да се родя, 9 месеца живеех и растях в корема на мама. Така че може да се каже, че вече съм на цели  10 месеца.

Преди да  Ти кажа какъв подарък искам от теб, ще ти разкажа моята история... Бях създаден с много любов и бях чакан с голямо нетърпение от моите родители. През февруари тази година започнах своето съществуване от една малка, малка точица, а днес съм цели 55 сантиметрово човече. През времето прекарано в корема на мама аз дишах, храних се, чувах и виждах чрез нея. Там аз се подготвях за срещата си със света,  и за разочарованието си от него. Мама много се гордееше, че ме носи и че ме отглежда, но понякога я чувах да плаче. Отначало си мислех, че е заради мен. Че без да искам съм я ударил силно и я е заболяло. Но после разбрах, че аз нямам вина за нейните сълзи.

Понякога тя плачеше, заради жените, които не могат да си имат дечица. Поради различни причини те и техните съпрузи или приятели нямаха шанса да си създадат истинско голямо и щастливо семейство. Но мама плачеше не само, заради това, но и поради факта, че в страната, в която живеем, никой не помага на тези жени и на техните мъже да си имат и те едно такова малко човече като мен и бъдат и те толкова щастливи, колкото са моите родители за това, че ме имат. Тогава разбрах, че не всяко семейство има късмета да се сдобие с дете. И че едно такова създание не трябва да се приема за даденост, а като дар и тези, които имат шанса да получат този дар, трябва всеки ден да благодарят, да се радват, че го имат и да го обичат с цялото си сърце.

И друг път мама плачеше. Това най-често беше вечер, докато гледаше новините. Там даваха много страшни и ужасни неща и тя плачеше за майките изгубили децата си. Едни си бяха отишли при катастрофи, други при словесни сблъсъци, а трети – просто защото са били на неподходящото място в неподходящото време. Тогава разбрах, че няма по-голямо нещастие за една майка да загуби детето си. Че не е хубаво да караш пил, да караш бързо, защото така може неумишлено да предизвикаш инцидент и да застрашиш не само своя живот, но и живота на невинни хора, нечии деца. Разбрах и че не е хубаво да „воюваш”, да носиш оръжия, а още повече да ги употребяваш. Научих и че животът е много несигурен и опасен, затова трябва да му се радваш всеки ден, да си щастлив, че го имаш и да се стараеш да го запазиш.

Мама плачеше и когато гледаше „Байландо”. Там даваха тъжните истории на деца (някои вече пораснали, други бебета като мен) и борбата на техните родители за здравето и живота им. Тя плачеше за майките, които правят всичко възможно, за да излекуват децата си. Борят се със зъби и нокти за най-ценното, което имат. Непреклонни пред никого и пред нищо, освен пред едно – парите. Тогава разбрах, че животът все пак има цена и понякога, за да останеш на този свят се налага да имаш много пари, за да я платиш. Разбрах колко коварно нещо са тези пари, но не разбрах как е възможно от тях да зависи един детски живот?!

Понякога мама гледаше „Великолепната шесторка” и пак плачеше. Там даваха за дечица, които нямаха свои дом, нямаха и родители.  Тогава мама плачеше за майките, които са принудени да оставят децата си на грижите на държавата, защото нямат възможността да ги отгледат и да им осигурят подслон, топло легълце и дрешки.  Въпреки че имат късмета да създадат дете, те

нямат късмета и да го отгледат. Да го виждат как расте по един-два милиметра с всеки изминал ден. Да се радват на всяко гукане, на всяко изникнало зъбче, на всяка направена успешно крачка. Тогава разбрах, че в нашата страна да имаш и отглеждаш дете е лукс, който не всеки може да си позволи без помощ и подкрепа.

 

Сега плача и аз. Плача за същите тези деца, които нямат собствен дом, които нямат и родители. Тях няма кой да ги гушка, няма кой да ги нарича Зайко и да им пее за зайченцето бяло. Няма кой да им мие дупето, когато са наакани до ушите, кой да ги гали по главичката, докато заспят и кой да ги успокоява, когато ги боли коремчето. Няма кой да ги целува потоянно, докато цялото им личице не стане в пъпчици, а и след това, и може би най-важното

– няма кой да им повтаря всеки ден колко много ги обича и как те са всичко за него на този свят.

 

Дядо Коледа, това, за което ще те помоля изисква време, не може да стане веднага, затова аз ще Ти го дам. Искам, когато мама и тати ми направят братче или сестриче, когато то е в корема на мама тя да не плаче, както плачеше с мен. Искам да се смее през целия престой на бебчето в коремчето и когато то излезе на белия свят също да се смее, а не да плаче като мен!!!

 

И още нещичко искам от теб. Него можеш да изпълниш и веднага. Аз още не мога да

говоря, затова искам да те помоля да кажеш на мама, за да знае, че всеки път, когато й се усмихвам, аз просто й казвам:

„Мамо, обичам те!!!”

 

Твое послушно дете:

БожиДар, 1 месец/ 10 месеца

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3023 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: mmka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 300079
Постинги: 97
Коментари: 227
Гласове: 479