Когато се роди бях щастлива мама,

гушнах го и му дадох награда голяма.

Той засука и почувства се добре,

напълни коремчето и заспа като мече.

Но за жалост не всичко бе така и занапред

усетих, че нещо не бе съвсем наред.

Кърмата ли бе малко, той ли бе мързелив,

но и денем, и нощем на ръце го носих.

Все искаше гърдата, плачеше за нея,

а аз да му давам АМ не смеех.

Исках да го кърмя, беше ми мечта

и никой не можеше да ме откъсне от целта.

Беше ми много трудно - не спях, не ядях,

но за моето бебче капка по капка цедях.

Така месец по месец  всичко беше по-добре

и той си пийваше все повече от сладкото млекце.

Сучеше, когато иска, по всяко време на деня,

а на мен ми беше лесно да го успокоя.

Кърменето бе наслада и за двете страни

и никой не можеше да ме убеди,

че той е голям, да го отбивам вече -

за мен той си беше още малко човече.

Но с времето малко по малко, полека

започнах да отбивам себе си и него.

Всичко стана плавно, не бързах въобще

и мъничкото бебе превърна се в Дете.

………………………………………………………………

Скъпи майки, искам да ви споделя,

че за мен няма по прекрасно нещо от това

да създадеш Живот, да продължиш рода,

да гушнеш свойто бебче, да му дадеш гърда!

Ще разкажа аз сега история една,

във която аз и мама бяхме партия голяма.

Тя ми даваше млекце, пееше ми от сърце,

аз “казвах” й „Благодаря“, връщах й го на мига.

Тя ме милваше като лежа, даваше ми топлина.

аз пък пълних памперса голям и никак не ме бе срам.

Когато нещо ме болеше, когато хич не бях добре,

мама пак ми даваше от чудодейното млекце.

Понякога ми беше скучно и изнервено дори,

но мама знаеше как лесно да ме разведри.

Когато бях жаден или с къркорещи чревца,

мама блузата надигаше и се засищах на мига.

Ох, колко хубаво ми беше, исках ли да спя,

гушваше ме нежно и ми даваше гърда.

Сега съм голям и не суча вече,

но споменът за сученето остава вечен.

Толкова много мляко от мама изпих

и толкова много вируси сам победих.

От млякото станах силен, здрав и як,

за да мога да защитавам и татко чак.

Аз съм на мама кавалера и мъжа,

но как понякога ми се иска в ръцете й да лежа.

Да стана малко бебче, да лапна пак гърда

и сучейки си сладко, сладко да заспя.