Миналата година се дипломирах. Чаках това с нетърпение. Но се оказа, че ще ми е нужно голямо търпение, докато си взема дипломата. С тога, с шапка, официално връчване, снимки със състудентите... кой не мечтае за това? Особено едно момиче. Уви, остана си само мечта. Официална церемония за моята специалност се оказа, че няма да има. Е, искам не искам – примирих се с това. Сега пред мен стоеше въпросът кога ще отида до София, за да си взема така ценните хартийки. За да излезе по-евтино на мен и на приятеля ми, се разбрах с него, той да си вземе отпуска от четвъртък, да отиде с колата до Габрово (родният му град), а аз да се освободя от работа в петък и в четвъртък през нощта да пътувам с влака до София, да си свърша работата и да пътувам от там за Габрово. Трябваше да отидем до родния му град, за да се похвалим на родителите му с нашия годеж. Освен това трябваше и да купим подарък за годишнината пък на моите родители (на 02.03. празнуват ленена сватба) и да съчетаем всичко и с малка почивка и с повече време един за друг. Всичко вървеше по план, докато след като си взех дипломата се качих в онзи злочестен автобус 280 от Студентски град и по не установих, че портмонето ми липсва. Ами сега?! Може би малцина са тези, които знаят какво да правят в такава ситуация и могат да реагират адекватно, особено ако са в друг град както аз, а не в своя собствен. Без пари, без документи. Почнах с телефонните разговори – какво да правя? Как да се придвижа до Габрово? Ходих се молих на служителка от автобусната фирма, която пътува до Габрово да ме качи без пари, а пък в Габрово ще й се плати – не се съгласи. Тогава звъннах на една приятелка, за да ми услужи с пари, за да мога да си купя билет. Докато я чаках на автогарата се сетих, че трябва да си блокирам дебитната карта. А друго?
Отидох в Габрово, мислейки че всичко ще бъде наред. Като се прибера във Варна ще отида да си изкарам нови документи и толкова. Но все пак се разрових из интернет. Тогава прочетох за някакви големи глоби, актове, че до 3 дни след кражбата трябва да се отиде до най-близкото РПУ. Е, отидохме в най-близкото – в Габрово, но от там не можеха да ни помогнат. Трябвало в София да давам обяснения или да си плащам глобата. Глоба имало, защото изработката на документите била много скъпа. Това няма аргументите на полицайката. Което беше странно – все пак си плащам, за да ми издадат тези документи.
След голямо чудене и мислене за това кой е най-добрият вариант, реших все пак да отида в София, за да видя с какво ще могат да ми помогнат там. Пък може и документите да се намерят. Така в събота рано сутринта с приятеля ми тръгнахме с колата към София, след като взехме пари назаем от родителите му. Той се сети, че има познат полицай в София, намери му номера и добре, че беше той да ни заведе в това РПУ, в което трябва, че иначе щяха само да ни разкарват. Не е уточнено, че РПУто трябва да е най-близкото до мястото на грабежа, а не това, което на теб ти е удобно. За мое нещастие въпросното РПУ, в което трябваше да дам пояснения беше 7мо – това в Студентски град. Влязох, разпитваха ме, написах показание, след което ме „зарадваха”, че в понеделник трябва да съм пак в София, за да си взема служебната бележка. Ама и такса трябва да си платя. За нея веднага ме изпратиха да я платя и да занеса вносната бележка. Опитахме се да намерим друг вариант за тази бележка – да я изпратят във Варна, друг да я вземе, но не – не може, трябва лично. Но все пак един от полицаите ни предложи и друг вариант – да отида във Варна и да излъжа, че там са ми откраднали портомето. А госпожата, която ми взе показанията с неохота каза, че може и да скъса обясненията ми и да ходя във Варна и да си плащам глобата. Първото категорично казах, че няма да стане. А второто? От събота до понеделник има не малко време. Това са още разходи, които не можехме да си позволим. Дълго се чудехме какво да правим, да не ходим на работа и да оставаме в София. Но за съжаление шефът на приятеля ми не го пусна още 1 ден в отпуск. Така че той трябваше да се прибира във Варна в неделя. А аз? Аз мислех да остана в София, но стигнахме до извода, че дали в София или в Габрово и в понеделник да пътувам пак няма да е от голямо значение от финансова гледна точка. Пък нямах нито бельо, нито дрехи, нито козметика. Върнахме се в Габрово. Вечерта съобщихме на родителите на приятеля ми за какво всъщност бяхме отишли до Габрово. Приятелят ми взе последните пари от тях, за да имаме за път – за да се приберем и всичко вървеше добре. Още едно пътуване до София – но нали е за последно.
В понеделник рано сутринта потеглих отново за София. Отидох там, където трябва – в 7мо РПУ, но в съседната сграда, от където трябваше да си взема въпросната бележка. Посрещна ме поредният полицай, което ми заяви, че бележката няма как да е готова. „Не Ви ли казаха до 2-3 работни дни?” ме пита. Ами не, казаха ми в понеделник да дойда. Каза ми, че няма как да си я взема, не ставало така бързо, не се знаело на кого е разпределена, някакъв инспектор трябвало да я подпише, голямо бюрокращина било. Попита разбира се дали съм платила таксата от 2.50 лв. Аз започнах пак с обясненията, че съм от Варна, че за малко съм била в София, че не мога да чакам и да пътувам повече... Поисках да се провери поне, но той не ми даде никаква възможност за това. Надявах се на малко разбиране – но за пореден път не го получих. Каза ми, че трябва да отида и в паспортното, за да си обявя личната карта за невалидна. Реших да отида да свърша поне това, пък после да се върна и да се моля отново. Тръгвайки негов колега тръгна да ми казва нещо, но се спря... После продължи... не смеел да дава такъв съвет, защото вече си е патил, но все пак каза да ходя във Варна... да кажа, че там е открадната... Нищо ново!!!
От 7мо РПУ отидох пеша до паспортното в Студентски град, което се намира до блок 5. Там си подадох декларацията за анулиране на личната карта. Понеже всички ми говореха за нея, а никой не спомена за шофьорската книжка, попитах дали и нея трябва да анулирам. От там ме насочиха към КАТ. Казаха ми, че се намира до Раковата болница в Дървеница. Ок, и там ще се ходи, щом трябва. Попитах и за служебната бележка, за всеки случай, ако те могат да ми помогнат с нещо, но последва същият въпрос „Не Ви ли казаха до 2-3 дни?”. Не, казаха ми в понеделник. Момичето почна да брои дните от събота до понеделник и ми каза да отида в 7мо РПУ да проверя. Но не пропусна да попита – „Такса платихте ли?”
Тръгнах след това към КАТ – пак пеша. Доста вървях, доста се и лутах. Почнах да огладнявам, да ожаднявам и по нужда не бях ходила, но не можех и да мисля за тези неща сега. Нямах време... Попитах няколко човека за КАТ, намерих го. То пък там две сгради. Влязох първо в едната, вътре беше някаква лудница. Обикалях, гледах, търсих някъде информация – не намерих. Хайде в другата сграда. То пък там същото и без информация. Почнах отвън да търся дали има някъде, попитах портиера – нямало. Но ми каза къде да отида и да попитам. Отидох, питах за обявяване на книжката за невалидна – не трябвало. Като подавам документи за нова – тогава. Хайде наобратно към Студентски град, този път с автобуса. Отидох първо там, където писах обясняния. Най-после получих разбиране от един полицай. Но ми каза, че нищо не може да направи, да отида в сградата, където раздават бележките, там да им обясня ситуацията и да разчитам, че ще ускорят процедурата. Айде пак при онзи полицай, който беше категоричан, че нищо няма да е готово, но този път ми даде възможност да се запиша на информация. Имаше и един мъж в моята ситуация. Дал и той показания в събота и са му казали да отиде в понеделник. Жената от информация ни записа и отиде някъде да провери за бележките. За съжаление се върна с входящи номера и репликата – „Елате утре в 10:00 пак”. Не се знаело към кой инспектор са насочили обясненията и нямало да стане днес. Питах пак за някакви възможности. Казах й, че съм от Варна, че не мога вече да си позволя да пътувам или да отсъствам от работа. Пак чудене, мислене. Тя дори не каза със сигурност, че на другия ден бележката ще бъде готова, но каза, че не била със срок и когато съм отидела тогава. Питах я за някакъв телефонен номер, на който да мога да звънна да проверя, а да не се разкарвам пак напразно – не давали справка по телефона. Мислехме и вариант с пълномощно. Хайде сега бягане да търся нотариус. Но... щеше да е прекалено хубаво... Пълномощно без лична карта не може да се издаде. Теглих вече една на всички и всичко и си хванах влака да Варна.
Сега съм без документи, без самоличност, без работа и без пари. Нямам нищо и съм никоя. И това ще е до... не се знае до кога. Защото не мога да си изкарам документи без онази бележка. Колко ли време ще стои в 7мо РПУ?!?!?! И дали ще отида да я взема...?!?!?!
Преди няколко месеца на една моя позната също й бяха откраднали документите в София. Тя трябвало да отиде да даде обяснения в РПУто до ж.п. гарата. За 30-40мин. Всичко й било готово – и обяснения, и невалидност, и бележка.
На друг познат, но в Габрово - за 15 мин. му издали бележката.
Приятелят ми се обадил в полицията да пита за случай като моя. Отговорили му – за 15 мин се вади. В събота и в неделя е малко по-трудно, но пак става. А защо мен ме разкарват толкова?!?!?!
Друг въпрос – ограбват те – документи, пари, всичко. Отиваш в полицията да потърсиш помощ и те ти искат 2.50 лв. за бележка. Ама ти си ограбен, какви 2.50?!?!?! Ако както в моя случай си в друг град, ако няма кой да ти помогне с пари? През всички институции, през които минах ме питаха дали съм платила. Толкова по- важна ли е тази такса от самия човек, който е останал без нищо? Каква е тази държава, какви са тези закони, тези полиции? Вместо да ти помагат, те напротив – доунищожават те. В България трябва да си много добър лъжец и крадец, за да успееш и за да оцелееш...
Друго, за което ме боли е, че 99% съм сигурна, че бях ограбена от сънародник – българин. Просто в автобуса не видях да има някой с друг произход. Циганин никога няма да ограби циганин, но българите се крадат ли крадат. Отричам се от гражданството си. Никога не съм била, не искам и няма да бъда лъжкиня и крадла, т.е. Българка!!!
Срам ме е от българите – и тук, и в чужбина! Не искам да бъда сравняване с тях! Затова – търся си ново гражданство!
П.П. Не съжалявам, че направих правилния избор - да кажа истината. Съжалявам този, който за 20лв посегна на самоличността ми и „ампутира” ръката си, с която храни или един ден ще храни децата си. Съжалявам и онези, чиито полицейски униформи им дават самочувствие и самоуважение, но свалят ли ги след работния ден установяват, че всъщност са едно нищо...
Никоя
03.03.2010г.
© Западът ще си плати като поп
Безмилостната оценка на Макеавели за бъл...
!!!!!
24.06.2010 00:19
