взимам личната карта и т.н. Отпред един полицай, казвам му за какво
съм там и вика за наказателно постановление ли? А аз нямам идея какво
трябва да ми дадат и какво трябва да правя и му викам ами сигурно.
Искаше да види акта, дадох му го, гледа... видя че е от 8.03. и че е
писан в Сф и каза,че сигурно няма да е дошло ама да изчакам, ще ме
извика да отидем да проверим. Изкачах малко, имаше още двама за
това, извика ни и заедно с него тръгнахме, на 6тия етаж - качихме се
с асансьора, отидохме пред стаята и 1 по 1 почнахме да влизаме, аз бях
последна. Влизам, давам акта, жената веднага ми написа ЕГНто в
системата, обаче явно нищо не и е излязло и тогава видя,че е от
София и каза, че постановлението няма да отиде там, че дори не знае
дали може във варна да го получа. И че ако е във Варна, трябва да
попитам районния инспектор. И като сляза долу да попитам полицаите на
входа и те да ми кажат кой е за моя район. Излизам, полицаят ме чакаше
и имаше още една жена полицайка и той попита какво става, обясних
му, жената чу и каза, че ще се обади и ще попита като слезем и ме
пита дали имам време да изчакам понеже инспекторите имали оперативка до
9:30часа и тогава ще може да звънне. Казах, че няма проблем и
слязохме надолу, казаха да изчакам. 9 и 40 някъде дойде жената, взе
акта и влезе в районното, после излезе, дойде при мене, аз бях седнала
на една пейка, седна и тя, говореше ми на "ти", съвсем нормално,
добронамерено и ми обясни, че трябва да изчакам месец и половина
някъде от датата на акта, за да го изпратят във варна и че инспектор
ще ми донесе постановлението на адреса. Ако случайно не съм у нас и
не го получа, да отида пак в районното и да платя направо глобата като
обясня на колегите й ситуацията. Каза ми работното време, понеже работят
от 8:30 до 11:00 за наказателните постановления. А аз бях прочела това
по-рано, но беше мило от нейна страна, че ми каза, защото можеше и да не съм видяла. Абе истински пич и истински полицаи. Нищо общо със София.
стана ми гадно,че още трябва да чакам, ама все пак от софиянци
зависеше...
Прибрах се и към 16:00 часа на вратата се звъни - инспектор Георгиев, носи ми постановлението. И
аз помислих,че полицайката от районното е говорила с него, казах му,че
съм ходила ала бала. Но се оказа,че не е говорила с него и не знае за
случая. И аз му казах,че не съм очаквала,че ще дойде така бързо и
какво се разприказвахме за акта и глобата, казах му какво е станало в
София, видя какво пише в акта като му стана смешно и ми вика, че
нещо съм ги била ядосала. Викам му няма такова нещо. Каза ми,че
няма как така след като са ми откраднати документите и съм писала
обяснения да ми се пише акт. Казах му,че за
акт никoй не ми беше казал и че като видях да ми го пишат и аз се учудих
и му казах онзи полицай какво ми е казал,че има акт ама може да няма
глоба. Което всъщност е абсурдно ама все пак полицай ми го е казал и
вярвам. Няколко пъти ми каза,че мога да обжалвам в срок от 7 дни, пред
районния съд в София и че не съм длъжна да се явявам на дело, но може
би няма да се занимавам. Вече един път се опитах да си търся правата -
ето какво стана, наложиха ми глоба. Те са софиянци все пак, подкрепят
се. Ще стане така,че ще ми излезе да плащам още повече или пък
ще ме извикат на дело и т.н. Сега глобата ми е 50лв.
Полицаят още каза,че не е сигурен дали няма да ми напишат акт и като
си вадя нови документи, но му казах,че съм си подала за нова лична
карта и са ми приели акта от Сф. Даде ми тел, номера си ако има нещо
да му се обадя. Каза ми,че в пон е на работа. Нищо, ама нищо общо
със София. Аз останах изумена от това отношение, толкова човечни
хора. А в София, никoй нито искаше да ме изслуша, нито да ми влезе в
положението, толкова отвратително се държаха.
Каква огромна разлика само. Радвам се,че не останах в София.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.
Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.
Винаги ще се давиш накрай Дунава.
Винаги ще си произлязъл от маймуна.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар - далеко.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката - песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде "шведска маса" със столове.
Винаги ще обичаш наште планини зелени.
Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.
Винаги министрите ще бъдат с портфейл.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече - в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги ще бъдем най-освободими.
Дори да няма "Що е?", винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.
Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет - на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението - силата.
Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността.
Човек може да избегне късмета си,но участта си - никога.
Станислав Стратиев
На 04.03. 2010г. в 13:24 часа ми се обади полицай Борислав Иванов, който ми каза, че трябва да отида в Мусагеница, където има клон на 7мо районно и той работи там, за да ме разпита. Обясних му, че съм от Варна и не мога да скоча веднага и да тръгна. Той каза, че не е проблем, няма срок, в който да мога да отида, когато реша да му се обадя един ден предварително и да се уговорим. Аз му казах, че може би в понеделник (08.03.) ще бъда в София и той ми каза тогава да му се обадя в петък между 16:30 и 17:00 на номера, от който ми звъни и да се разберем за час. Аз го попитах и къде е Мусагеница и къде точно трябва да отида. Той ми обясни. Попитах го и за служебната бележка, която трябва да взема. Каза ми, че той ще ми я даде. Попитах го и за това колко време ще ми отнеме при него и дали ще трябва да ходя и някъде другаде. Той отговори, че 30 мин ще са достатъчни и че мога да ходя, където си поискам, но относно откраднатите документи няма да се наложи. И това в общи линии беше разговорът ни. На следващия ден след като бях вече сигурна, че ще пътувам неделя срещу понеделник за София, понеже ми трябваше въпросната бележка, за да си извадя нова лична карта и да мога да си търся работа, аз се обадих след 16:30 на полицай Иванов. Казах му, че в понеделник ще съм в София и да ми каже някакъв час. Каза ми в 16:30. Аз го попитах за по-ранен час – сутринта примерно. И се разбрахме да отида в 9:15ч., но не в Мусагеница, а в 7мо районно пак, в деловодството, защото той ще е там. Тогава разбрах и че деловодството се води втората сграда, в която ходих за служебната бележка.
На 07.03. си хванах отново нощния влак в 22:30ч. за София и бях там там в 6:30ч. сутринта. Имаше малко закъснение. От там отидох направо в Студентски град и в УНСС, беше някъде към 7:45ч., защото там беше единственото топло и сухо място, където можех да изчакам, за да стане време да отида в деловодството на 7мо районно. Понеже имах влак за Варна в 10:05ч. и исках да успея да го хвана, отидох по-рано в 7мо РПУ, към 8:40-8:45. Пред информация бяха двама полицаи – момче и момиче, които не бях виждала до сега. Нямаше го онзи полицай, който беше убеден, когато отидох за служебната бележка предния понеделник, че въпросната не е готова. Обърнах се към полицаите, че идвам при Борислав Иванов, а те ми казаха да се обърна към информация. Там беше господинът, който миналият понеделник подхвърли, че е по-добре да ходя във Варна и там да се оправям. Казах и на него, че идвам при Борислав Иванов. Той попита за какво, казах му, че за служебна бележка. Не знам поради каква причина, не беше чул или не беше разбрал, но пак ме пита за какво съм там. И аз тогава по-високо и по-ясно му казах, че имам уговорка с Борислав Иванов и идвам при него, за да ми даде служебна бележка. А той като почна да ми мърмори. Да не съм му държала такъв тон, не подобавало на разликата в годините ни... Казах, че никакъв тон не държа просто му казвам за какво съм там. Каза ми да го последвам. Качихме се на втория етаж. Каза ми да седна на един стол и да изчакам, а той влезе в една стая. След малко излезе, не каза нищо и слезе пак долу. И аз започнах да чакам... През коридора минаваха полицаи и други служители. Дойде и едно момче с майка си. Приеха ги веднага, но при друг, писаха обяснения, тръгнаха си. Стана 9:15ч., но мен никой не ме викаше. Дойде едно момче, което също чакаше за Борислав Иванов. Господинът от информация влезе в същата стая, за да информира и за него, а аз продължавах да чакам. Стана може би към 9:30ч., когато полицай Иванов излезе от стаята с още една полицайка, извика ме да седна на един стол, пред който имаше маса – това отново в коридора, даде ми кариран лист и ми каза да пиша пак обяснения, но ако може по-подробно. Пита ме какво съм правела в УНСС, на лекции ли съм била, на изпити ли, казах му, че просто съм отишла за дипломата. Каза ми да напиша кога съм отишла, какво съм направила, кога съм излязла, ако мога да напиша някакви насоки за кражбата, някакви описания. Бяха минали 10 дни. И да съм запомнила някого на външен вид тогава, то на 8ми вече нищо не помнех. И според мен един разпит подробен и такива въпроси се задават веднага, а не след дъжд качулка. Но както и да е. Те са полицаи, аз коя съм, че да казвам и да знам какво се прави...
Започнах да пиша всичко подробно. В същото време полицай Иванов до мен започна да пише някакъв акт. Аз се зачудих, но помислих, че може да го пише и за момчето, което седеше зад мен и също чакаше. Борислав Иванов ме прекъсна, за да ме попита за последната цифра на ЕГН-то, което пишеше на акта, тогава разбрах, че е за мен. Продължих да си пиша обясненията. На два пъти отново ме прекъсна да ме пита дали съм готова. Аз не бях. През коридора минаваха други служители. Един полицай дори се избъзика с колегите, който стояха над главата ми и чакаха да свърша с писането, че на него никой не му е честитил 8ми март. След като за 3ти път, полицай Иванов ме писа дали съм готова, аз му казах, че съм, макар че можех да пиша и още. Каза ми да напиша дата и да се подпиша. Направих го. Полицайката, която беше с него ме заразпитва къде ми била чантата, как съм я носела и ми даде съвет как да я нося – не отзад , а отпред. Като по принцип аз си я нося отпред. Колегата й започна да ми обяснява за акта, даде ми да го прочета, каза, че мога да напиша и възражение на същия. Аз го попитах дали трябва да плащам глоба след като имам акт и той отговори, че не било задължително. Тези показания, които написах и тези, които бях писала на 27.02. щели да ги изпратят на инсектор, доколкото разбрах и той да прецени дали ще ми наложи глоба и в какъв размер ще е тя. Прочетох акта, в него пише, че не съм положила достатъчно усилия за опазване на личната си карта и шоф. си книжка и талона към нея. Аз се възмутих, разбира се от написаното и написах, че не съм съгласна с това. Че пормонето ми не се е виждало и че чантата ми е била закопчана. Подписах се и го предадох. Дадоха ми копие от акта. Борислав Иванов ми обясни, че с него вече мога да си изкарам първо лична карта, а после и шоф. книжка. И че е добре да си направя копие от акта. А също и че той може да ми служи като документ за самоличност, докато е готова личната ми карта. Аз благодарих и заминах. Влакът не успях да си го хвана. Хванах си автобус за Варна. В 7мо РПУ за пореден път ми развалиха празник. Държаха се с мен все едно аз съм виновна за кражбата, т.е. според тях както се чете и в акта, аз не съм положила достатъчно усилия. Какви усилия трябва да положа? Къде трябва да ги пъхна документите? Защо след като ме разкарваха толкова пъти, накрая пак ми написаха акт? Защо госпожата, при която писах първите обяснения ми каза, че ги пиша именно, за да не ми се напише акт, да ми се издаде служебна бележка, с която да не плащам глоба? Защо след като попитах полицай Борислав Иванов за служебната бележка, той ми каза, че от него ще я взема и не спомена нищо за никакъв акт? Ужасно се огорчих и възмутих от всичко. Нали точно те, хората, които следят за спазване на законите, да не се извършват престъпления, те са тези, които трябва да те защитят и именно затова отиваш при тях за помощ. Каква помощ получих аз? Дала съм вече 150лв САМО за път. Пропътувах хиляди километри, да не говорим за другите неща и всичко това, защото АЗ станах обект на кражба, АЗ съм жертвата. И накрая какво – сама си си виновна – АКТ. Ако недай си боже някоя ден някой ме изнасили, тогава пак ли ще бъда аз виновна, защото вървя в тъмното или съм си обула къса поличка? Недай си боже някой да ме рани, пак ли аз ще съм виновна, че не съм се предпазила? Какви са тези закони, какво е това отношение от органите на реда?
На следващия ден, т.е. на 09.03., отидох в паспортната служба на 3то РПУ във Варна, за да си подам декларация за нова лична карта. Подадох я, дадоха ми номер и ми казаха след 1 месец преди да отида да си я взема да мина през РПУто с акта, да го дам там, да ми кажат каква глоба имам и да си я платя. Тогава вече ще мога да взема картата. И аз шашната й казах, че може и да нямам глоба и жената ми каза, че трябва да отида и да проверя там.
Значи за да се плати глобата може и навсякъде, а иначе за някакви обяснения и за АКТа или служебната бележка, трябва да се разкарваш. За да ти вземат парите много лесно било, но за да те защитят не е... С всичката си надежда се надявам и се моля след 1 месец като отида за личната карта да нямам глоба. Но... и вътрешно знам, че най-вероятно ще имам. И в случая се питам – струваше ли си всичко, което преживях и струваше ли си, че бях искренна, казах истината и си търсих правото на защита, след като изходът може би пак ще е същият, като ако бях спестила 150лв, път, безсъние, умора, ядове и пр. и бях излъгала, че съм я изгубила или че е открадната във Варна – глоба? Аз не знам, а вие?
Благодарение на тях си изкарах няколко невероятни дни в пътуване, в безсъние, нерви, ядове, главоболие и сълзи! Какво по-хубаво преживяване от това! Чудя се ако не бяха те какво щях да правя през тези дни? Сигурно щях да посрещам баба Марта, да връзвам мартенички на семейството и на приятелите си, на племенничката ми, която с нетърпение очакваше да й подаря мартеница и не доумяваше защо ме няма, за да й я дам! Но как да и обясня, че тази заслуга е единствено и само благодарение на чичковците полицаи и да я накарам да се гордее с тях, да ги боготвори и почита?! Как да не й кажа, че от тях може да научи толкова ценни неща като това, че е много хубаво да се лъже, че лъжата ще спаси света и всички нас! От чичко полицай от 7мо РПУ ще може да научи още и че не трябва да те е грижа, за когото и да било. Че в нужда не трябва да помагаш на никого, нищо, че му се е случило нещастие. По-добре е да стоиш и да гледаш, иначе ще навлечеш беля на себе си! Ако знаете как ми се прииска да я запозная с тези чичковци, пък и с леличките от РПУ-то в Студентски град! Ще се гордея с нея, ако един ден и тя стане като тях! И при нея ходят момичета като мен и се молят и обясняват, а тя виждайки надеждата в очите им да им отговаря "нищо не мога да направя, не зависи от мен". Ех, толкова хубаво ще й стане после като види сълзите по бузите и недоумението им защо полицейските служители не помагат на обикновените граждани.
Благодаря на 7мо РПУ и за това, че благодарение на тях нямах време да мисля нито да храна, нито за вода, нито за каквото и да било друго и след тези няколко дни на размотаване не можех и да се мръдна, защото цялата бях схваната. Че сигурно и няколко килца съм свалила, а имам нужда, цели 46кг съм все пак...
Благодаря ви служители на 7мо РПУ! Не знам по какъв критерий са ви избрали, но изборът, който е направен, едва ли е можело да бъде по-добър! Вече знам, че каквото и друго лошо да ми се случи, винаги ще мога да разчитам на вашата бавна реакция и помощ! Благодаря!!!
П.П. А само като се сетя, че всички документи можеше да са готови само за 30 мин., както би трябвало да е... толкова горда се чувствам с късмета, който имах в 7мо РПУ и изключителните дни, които преживях!!! Ще ги помня вечно!!!
Миналата година се дипломирах. Чаках това с нетърпение. Но се оказа, че ще ми е нужно голямо търпение, докато си взема дипломата. С тога, с шапка, официално връчване, снимки със състудентите... кой не мечтае за това? Особено едно момиче. Уви, остана си само мечта. Официална церемония за моята специалност се оказа, че няма да има. Е, искам не искам – примирих се с това. Сега пред мен стоеше въпросът кога ще отида до София, за да си взема така ценните хартийки. За да излезе по-евтино на мен и на приятеля ми, се разбрах с него, той да си вземе отпуска от четвъртък, да отиде с колата до Габрово (родният му град), а аз да се освободя от работа в петък и в четвъртък през нощта да пътувам с влака до София, да си свърша работата и да пътувам от там за Габрово. Трябваше да отидем до родния му град, за да се похвалим на родителите му с нашия годеж. Освен това трябваше и да купим подарък за годишнината пък на моите родители (на 02.03. празнуват ленена сватба) и да съчетаем всичко и с малка почивка и с повече време един за друг. Всичко вървеше по план, докато след като си взех дипломата се качих в онзи злочестен автобус 280 от Студентски град и по не установих, че портмонето ми липсва. Ами сега?! Може би малцина са тези, които знаят какво да правят в такава ситуация и могат да реагират адекватно, особено ако са в друг град както аз, а не в своя собствен. Без пари, без документи. Почнах с телефонните разговори – какво да правя? Как да се придвижа до Габрово? Ходих се молих на служителка от автобусната фирма, която пътува до Габрово да ме качи без пари, а пък в Габрово ще й се плати – не се съгласи. Тогава звъннах на една приятелка, за да ми услужи с пари, за да мога да си купя билет. Докато я чаках на автогарата се сетих, че трябва да си блокирам дебитната карта. А друго?
Отидох в Габрово, мислейки че всичко ще бъде наред. Като се прибера във Варна ще отида да си изкарам нови документи и толкова. Но все пак се разрових из интернет. Тогава прочетох за някакви големи глоби, актове, че до 3 дни след кражбата трябва да се отиде до най-близкото РПУ. Е, отидохме в най-близкото – в Габрово, но от там не можеха да ни помогнат. Трябвало в София да давам обяснения или да си плащам глобата. Глоба имало, защото изработката на документите била много скъпа. Това няма аргументите на полицайката. Което беше странно – все пак си плащам, за да ми издадат тези документи.
След голямо чудене и мислене за това кой е най-добрият вариант, реших все пак да отида в София, за да видя с какво ще могат да ми помогнат там. Пък може и документите да се намерят. Така в събота рано сутринта с приятеля ми тръгнахме с колата към София, след като взехме пари назаем от родителите му. Той се сети, че има познат полицай в София, намери му номера и добре, че беше той да ни заведе в това РПУ, в което трябва, че иначе щяха само да ни разкарват. Не е уточнено, че РПУто трябва да е най-близкото до мястото на грабежа, а не това, което на теб ти е удобно. За мое нещастие въпросното РПУ, в което трябваше да дам пояснения беше 7мо – това в Студентски град. Влязох, разпитваха ме, написах показание, след което ме „зарадваха”, че в понеделник трябва да съм пак в София, за да си взема служебната бележка. Ама и такса трябва да си платя. За нея веднага ме изпратиха да я платя и да занеса вносната бележка. Опитахме се да намерим друг вариант за тази бележка – да я изпратят във Варна, друг да я вземе, но не – не може, трябва лично. Но все пак един от полицаите ни предложи и друг вариант – да отида във Варна и да излъжа, че там са ми откраднали портомето. А госпожата, която ми взе показанията с неохота каза, че може и да скъса обясненията ми и да ходя във Варна и да си плащам глобата. Първото категорично казах, че няма да стане. А второто? От събота до понеделник има не малко време. Това са още разходи, които не можехме да си позволим. Дълго се чудехме какво да правим, да не ходим на работа и да оставаме в София. Но за съжаление шефът на приятеля ми не го пусна още 1 ден в отпуск. Така че той трябваше да се прибира във Варна в неделя. А аз? Аз мислех да остана в София, но стигнахме до извода, че дали в София или в Габрово и в понеделник да пътувам пак няма да е от голямо значение от финансова гледна точка. Пък нямах нито бельо, нито дрехи, нито козметика. Върнахме се в Габрово. Вечерта съобщихме на родителите на приятеля ми за какво всъщност бяхме отишли до Габрово. Приятелят ми взе последните пари от тях, за да имаме за път – за да се приберем и всичко вървеше добре. Още едно пътуване до София – но нали е за последно.
В понеделник рано сутринта потеглих отново за София. Отидох там, където трябва – в 7мо РПУ, но в съседната сграда, от където трябваше да си взема въпросната бележка. Посрещна ме поредният полицай, което ми заяви, че бележката няма как да е готова. „Не Ви ли казаха до 2-3 работни дни?” ме пита. Ами не, казаха ми в понеделник да дойда. Каза ми, че няма как да си я взема, не ставало така бързо, не се знаело на кого е разпределена, някакъв инспектор трябвало да я подпише, голямо бюрокращина било. Попита разбира се дали съм платила таксата от 2.50 лв. Аз започнах пак с обясненията, че съм от Варна, че за малко съм била в София, че не мога да чакам и да пътувам повече... Поисках да се провери поне, но той не ми даде никаква възможност за това. Надявах се на малко разбиране – но за пореден път не го получих. Каза ми, че трябва да отида и в паспортното, за да си обявя личната карта за невалидна. Реших да отида да свърша поне това, пък после да се върна и да се моля отново. Тръгвайки негов колега тръгна да ми казва нещо, но се спря... После продължи... не смеел да дава такъв съвет, защото вече си е патил, но все пак каза да ходя във Варна... да кажа, че там е открадната... Нищо ново!!!
От 7мо РПУ отидох пеша до паспортното в Студентски град, което се намира до блок 5. Там си подадох декларацията за анулиране на личната карта. Понеже всички ми говореха за нея, а никой не спомена за шофьорската книжка, попитах дали и нея трябва да анулирам. От там ме насочиха към КАТ. Казаха ми, че се намира до Раковата болница в Дървеница. Ок, и там ще се ходи, щом трябва. Попитах и за служебната бележка, за всеки случай, ако те могат да ми помогнат с нещо, но последва същият въпрос „Не Ви ли казаха до 2-3 дни?”. Не, казаха ми в понеделник. Момичето почна да брои дните от събота до понеделник и ми каза да отида в 7мо РПУ да проверя. Но не пропусна да попита – „Такса платихте ли?”
Тръгнах след това към КАТ – пак пеша. Доста вървях, доста се и лутах. Почнах да огладнявам, да ожаднявам и по нужда не бях ходила, но не можех и да мисля за тези неща сега. Нямах време... Попитах няколко човека за КАТ, намерих го. То пък там две сгради. Влязох първо в едната, вътре беше някаква лудница. Обикалях, гледах, търсих някъде информация – не намерих. Хайде в другата сграда. То пък там същото и без информация. Почнах отвън да търся дали има някъде, попитах портиера – нямало. Но ми каза къде да отида и да попитам. Отидох, питах за обявяване на книжката за невалидна – не трябвало. Като подавам документи за нова – тогава. Хайде наобратно към Студентски град, този път с автобуса. Отидох първо там, където писах обясняния. Най-после получих разбиране от един полицай. Но ми каза, че нищо не може да направи, да отида в сградата, където раздават бележките, там да им обясня ситуацията и да разчитам, че ще ускорят процедурата. Айде пак при онзи полицай, който беше категоричан, че нищо няма да е готово, но този път ми даде възможност да се запиша на информация. Имаше и един мъж в моята ситуация. Дал и той показания в събота и са му казали да отиде в понеделник. Жената от информация ни записа и отиде някъде да провери за бележките. За съжаление се върна с входящи номера и репликата – „Елате утре в 10:00 пак”. Не се знаело към кой инспектор са насочили обясненията и нямало да стане днес. Питах пак за някакви възможности. Казах й, че съм от Варна, че не мога вече да си позволя да пътувам или да отсъствам от работа. Пак чудене, мислене. Тя дори не каза със сигурност, че на другия ден бележката ще бъде готова, но каза, че не била със срок и когато съм отидела тогава. Питах я за някакъв телефонен номер, на който да мога да звънна да проверя, а да не се разкарвам пак напразно – не давали справка по телефона. Мислехме и вариант с пълномощно. Хайде сега бягане да търся нотариус. Но... щеше да е прекалено хубаво... Пълномощно без лична карта не може да се издаде. Теглих вече една на всички и всичко и си хванах влака да Варна.
Сега съм без документи, без самоличност, без работа и без пари. Нямам нищо и съм никоя. И това ще е до... не се знае до кога. Защото не мога да си изкарам документи без онази бележка. Колко ли време ще стои в 7мо РПУ?!?!?! И дали ще отида да я взема...?!?!?!
Преди няколко месеца на една моя позната също й бяха откраднали документите в София. Тя трябвало да отиде да даде обяснения в РПУто до ж.п. гарата. За 30-40мин. Всичко й било готово – и обяснения, и невалидност, и бележка.
На друг познат, но в Габрово - за 15 мин. му издали бележката.
Приятелят ми се обадил в полицията да пита за случай като моя. Отговорили му – за 15 мин се вади. В събота и в неделя е малко по-трудно, но пак става. А защо мен ме разкарват толкова?!?!?!
Друг въпрос – ограбват те – документи, пари, всичко. Отиваш в полицията да потърсиш помощ и те ти искат 2.50 лв. за бележка. Ама ти си ограбен, какви 2.50?!?!?! Ако както в моя случай си в друг град, ако няма кой да ти помогне с пари? През всички институции, през които минах ме питаха дали съм платила. Толкова по- важна ли е тази такса от самия човек, който е останал без нищо? Каква е тази държава, какви са тези закони, тези полиции? Вместо да ти помагат, те напротив – доунищожават те. В България трябва да си много добър лъжец и крадец, за да успееш и за да оцелееш...
Друго, за което ме боли е, че 99% съм сигурна, че бях ограбена от сънародник – българин. Просто в автобуса не видях да има някой с друг произход. Циганин никога няма да ограби циганин, но българите се крадат ли крадат. Отричам се от гражданството си. Никога не съм била, не искам и няма да бъда лъжкиня и крадла, т.е. Българка!!!
Срам ме е от българите – и тук, и в чужбина! Не искам да бъда сравняване с тях! Затова – търся си ново гражданство!
П.П. Не съжалявам, че направих правилния избор - да кажа истината. Съжалявам този, който за 20лв посегна на самоличността ми и „ампутира” ръката си, с която храни или един ден ще храни децата си. Съжалявам и онези, чиито полицейски униформи им дават самочувствие и самоуважение, но свалят ли ги след работния ден установяват, че всъщност са едно нищо...
Никоя
03.03.2010г.
