Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Май, 2008 г.
30.05.2008 08:31 -
Една година без Дари!
| Една година без Дарина |  |
 |
| Автор Пламен Петров |
| 30 май 2008 |
 Точно преди една година беше най-тъжният ден за този сайт. Точно преди една година от този свят си отиде детето, чиято ангелска усмивка ни събра, за да ни припомни какво значи да си човек. Точно преди една година нашата Мандаринка ни напусна завинаги... И не съвсем. Болката и мъката винаги ще дълбаят сърцата ни - Дора, Лора и Росен, обичаме ви и искрено ви съчувстваме! - но след Дарина остана много повече от болка и мъка. Остана надеждата. Надежда, че хората все още носят човешки сърца, които няма да останат безразлични към съдбата на други деца като Дари. Остана и нашия дълг към нейната памет. Затова "Спаси Дарина!" се превърна в "Спаси, дари на...". И с помощта на хиляди знайни и незнайни човеци за тази година повече от дузина българчета получиха своя нов шанс за живот. Това е наследството на едно дете, което никога няма да стане на 5 годинки. Много малко от нас, порасналите вече деца, могат да се похвалят, че са оставили нещо толкова (без)ценно след себе си... Всичко, което правим тук го правим и заради Дари. Преди една година нейната светла душа отлетя високо, високо. Но незабравимата й усмивка остана в сърцата ни - да ни топли и да ни напомня, че за да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш. Спи спокойно вечния си сън, принцесо! Ние ще следваме светлината... |
28.05.2008 09:11 -
Таня
| Таня | |
|
| Автор Деси Хурмузова |
| 26 май 2008 |
Татяна Мищенко от Бургас е на 3 години и 10 месеца. Страда от детска церебрална парализа и вътрешна хидроцефалия.Момиченцето се ражда недоносено и веднага е поставено на апаратна вентилация. 3 месеца по-късно Таня е оперирана за първи път в МБАЛ Бургас за имплантиране на клапа (стр.1 и стр.2). След операцията настъпва подобрение по отношение на хидроцефалията. В следващите 3 години лекарите регистрират забавяне в психомоторното развитие на детето – не може да проходи, не говори, издава само отделни звуци и срички. През ноември 2007 год. Таня е приета и оперирана в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”. Специалистите преценяват, че детето е подходящо и за еднократно вливане на собствени стволови клетки, с цел подобрение в неврологичния статус. По време на операцията за декомпресия на спиналните коренчета Л4,5 е извършено и вливането на стволовите клетки (стр.1 и стр.2). Операцията е успешна – състоянието на Таня се подобрява чувствително. По тази причина специалистите препоръчват лечението със собствени стволови клетки да продължи с втори етап. Определят и дата – 17 юли 2008 год. Манипулацията, извършвана под упойка в операционна, вливането и болничния престой се заплащат от Здравната каса. Вземането и лабораторната обработка на костния мозък се поема от пациента. Цената е 3900 лв. за един курс на лечение. Родителите на Таня не разполагат с тези средства, затова започват кампания за набирането им. Молбата им до Здравната каса за финансиране на лечението е отхвърлена. До момента, с помощта на DMS – единен дарителски номер и на индивидуални дарители, в сметката на момиченцето има събрани 3 500 лв. Не достигат 400 лв., за да бъде извършена навреме втората процедура. В случай, че подобрението продължи, на Таня ще бъдат приложени още минимум 5 процедури, на етапи през половин година. Сумата за пълния курс на лечение е 19 500 лв. Да помогнем един детски живот да бъде по-щастлив! Изпратете sms с текст DMS tania на Единен дарителски номер 17 777 (за абонати на GLOBUL и vivatel) или подкрепете момиченцето с дарение на следната дарителска сметка: ПроКредит Банк АД Татяна Мариева Мищенко BG30PRCB92301022562214 – в лева BIC: PRCBBGSF |
02.05.2008 11:29 -
Гошко отново е победител!
| Гошко отново е победител! | |
|
| Автор Деси Хурмузова |
| 02 май 2008 |
Операцията по удължаване на тънко черво на Гошко приключи снощи, след близо 8 часа работа на проф. Ким и екипа му. Ето разказа на Гергана, която беше през целия ден до родителите на Гошко в Детската болница в Бостън: "Подготовката за операцията STEP на Гошко започна точно в 7:00 сутринта, както бе планирано. Малкото ни момченце беше свалено от стаята в отделението за предоперативна подготовка. Първоначално Гошко се уплаши от непознатата обстановка, но две от сестрите, които специално се грижеха да забавляват децата, му донесоха играчки, за да го разсеят. Всички се отнасяха с огромно внимание и обич към него. Други две сестри усърдно се опитваха да се научат да казват "Добро утро" на български и да поздравят Гошко, докато той ги гледаше с огромно любопитство и се чудеше защо така смешно му говорят. По лицата на всички лекари и сестри грееха усмивки. Първи пристигнаха двамата анестезиолози, които подробно обясниха всяка стъпка по време на операцията. Попитаха Гошко дали има клатещи се зъбчета и той с гордост започна да ги показва на лекарите. Обясниха ни, че по време на операцията той ще диша през тръба и е възможно заради поставянето й на другия ден зъбчетата му да се клатят още повече. Това изобщо не уплаши Гошко, ами го зарадва, защото знаеше, че за всяко разклатено и паднало зъбче ще получи подарък от зъбната фея. Малко по-късно пристигна д-р Ким и започна да отговаря на въпросите на Хриси и Стефан. Гошко, който следеше всяко движение на лекаря с големите си очи каза, че д-р Ким много му напомня на д-р Младенов от България. Американският лекар поиска да му преведат думите на Гошко, засмя се и каза, че много се радва, че прилича на Гошковия лекар. След като д-р Ким разказа подробно как ще протече всичко, му зададохме последния и най-важен въпрос : „Сигурен ли сте в успеха на операцията?” и на секундата последва най-категоричния отговор „ Абсолютно!” Минути след това анестезиолозите поставиха първата упойка, която само успокои Гошко и откарвайки го в операционната, казаха на Хриси и Стефан : „Ще се грижим много добре за него!” От този миг нататък започна дългото очакване... На всеки час, в точно определено време, при нас идваше сестра, която ни даваше информация как протича операцията. Всеки път думите бяха едни и същи – всичко протича много добре и лекарите са доволни от това, което виждат. След близо осем часа в операционната зала, д-р Ким се появи. Беше много уморен, но видимо щастлив. Започна да рисува на една дъска на стената и да ни обяснява как са били съединени червата на Гошко и какво е видял преди да започне операцията. Останал е много доволен, че тънкото черво на Гошко е силно разширено – при здравите деца то е с диаметър 3 см, а при него е било 7 см. Това е била идеална предпоставка, за да бъде направена процедурата СТЕП. Направили са му 26 стъпки с медицинския стейпъл, в резултат на което тънкото черво на Гошко е достигнало 2 метра и 42 см. Това според американския лекар е абсолютно достатъчно. Новият прорез на операцията е направен точно на мястото, където е била предишната операция на Гошко, като д-р Ким каза, че е пооправил и предишния прорез, който изглеждал много грозно със следите от шевовете и като зарастне раната Гошко ще има за белег само една тънка линия. Взели са проби от червата на Гошко, за да ги изследват и да разберат каква е тяхната абсорбираща способност. Д-р Ким заяви, че е изключително доволен от операцията и не криеше гордостта си от постигнатото. Обясни, че следващата седмица е много важна за Гошко. Ще му правят изследвания и ще наблюдават състоянието на червата. Ще му дават антибиотик, за да избегнат усложнения. Вечерта смелото ни детенце прекара в интензивното отделение под непрекъснато лекарско наблюдение. Предстои му да се възстановява след операцията, но с Гошковия силен характер, воля и с родители като неговите това е напълно достижимо. Хриси не можеше да си намери място от щастие: „Всичко си заслужаваше! До последното усилие! Толкова съм щастлива, толкова се радвам, че нямам думи да го опиша! Целувки и поздрави на всички!” Продължаваме да стискаме палци на големия герой! Да се възстановява бързо, да оздравява и да бъде най-щастливото дете на света, защото той силно го заслужава. Обичаме те, Патладжанено момченце! |
Търсене
За този блог
Гласове: 479
